Nov 16, 2011, 1:55 PM

Можем...

  Poetry » Love
668 0 2

Някой друг промени наизуст нещата,

трябваше да сме заедно, трябваше да сме в играта...

Можеше да те обичам някой ден,

можеше да бъде слънчево за теб и мен.

 

Но счупени спомени, до болка изгонени,

в душата навлизат и мисли изтриват,

а аз всеки ден мисля, всеки ден те искам,

всеки ден се крия и подтискам.

 

Ти ще кажеш - бъдещето ще те чака,

аз ти казвам - страх ме е да бъда в мрака,

и пак виждам - миналото си отива,

твоята усмивка моите сълзи скрива.

 

Моля те да бъдеш мойта светлина,

моля да не се предаваш и да бъдеш с мен докрай,

всеки път, когато те погледна - знам,

можем да превърнем болката във рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...