15 дек. 2010 г., 14:51

Можеш 

  Поэзия » Философская
436 0 1

Когато повяхваш, крещейки отвътре,

недей тъй самотен в ума си да бъдеш.

Пилей само мъката; тя не ти трябва,

живей си живота както знаеш и можеш.


Сълзите по бузите спускат се, бягат,

но с тях се откъсва и споменът черен.

Спри коленичил да удряш стената,

щом пролет е в тебе - не си непотребен.



© Цветан Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добро начало, Цветан!
    Приветствам светлото послание - на финала!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??