Можеш
552
0
1
Когато повяхваш, крещейки отвътре,
недей тъй самотен в ума си да бъдеш.
Пилей само мъката; тя не ти трябва,
живей си живота както знаеш и можеш.
Сълзите по бузите спускат се, бягат,
но с тях се откъсва и споменът черен.
Спри коленичил да удряш стената,
щом пролет е в тебе - не си непотребен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветан Петров Todos los derechos reservados
