Aero (Цветан Петров )
3 1
Dec 15, 2010, 2:51 PM

Можеш 

  Poetry » Phylosophy
431 0 1

Когато повяхваш, крещейки отвътре,

недей тъй самотен в ума си да бъдеш.

Пилей само мъката; тя не ти трябва,

живей си живота както знаеш и можеш.


Сълзите по бузите спускат се, бягат,

но с тях се откъсва и споменът черен.

Спри коленичил да удряш стената,

щом пролет е в тебе - не си непотребен.



© Цветан Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро начало, Цветан!
    Приветствам светлото послание - на финала!
    Поздрав!
Random works
: ??:??