Dec 15, 2010, 2:51 PM

Можеш

550 0 1

Когато повяхваш, крещейки отвътре,

недей тъй самотен в ума си да бъдеш.

Пилей само мъката; тя не ти трябва,

живей си живота както знаеш и можеш.


Сълзите по бузите спускат се, бягат,

но с тях се откъсва и споменът черен.

Спри коленичил да удряш стената,

щом пролет е в тебе - не си непотребен.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро начало, Цветан!
    Приветствам светлото послание - на финала!
    Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...