Можеш

Dec 15, 2010, 2:51 PM

Poetry » Phylosophy

457 0 1

Когато повяхваш, крещейки отвътре,
недей тъй самотен в ума си да бъдеш.
Пилей само мъката; тя не ти трябва,
живей си живота както знаеш и можеш.
Сълзите по бузите спускат се, бягат,
но с тях се откъсва и споменът черен.
Спри коленичил да удряш стената,
щом пролет е в тебе - не си непотребен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Можеш

Искате да прочетете повече?

Random works