15.12.2010 г., 14:51

Можеш

551 0 1

Когато повяхваш, крещейки отвътре,

недей тъй самотен в ума си да бъдеш.

Пилей само мъката; тя не ти трябва,

живей си живота както знаеш и можеш.


Сълзите по бузите спускат се, бягат,

но с тях се откъсва и споменът черен.

Спри коленичил да удряш стената,

щом пролет е в тебе - не си непотребен.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро начало, Цветан!
    Приветствам светлото послание - на финала!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...