15.12.2010 г., 14:51 ч.

Можеш 

  Поезия » Философска
439 0 1

Когато повяхваш, крещейки отвътре,

недей тъй самотен в ума си да бъдеш.

Пилей само мъката; тя не ти трябва,

живей си живота както знаеш и можеш.


Сълзите по бузите спускат се, бягат,

но с тях се откъсва и споменът черен.

Спри коленичил да удряш стената,

щом пролет е в тебе - не си непотребен.



© Цветан Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро начало, Цветан!
    Приветствам светлото послание - на финала!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??