Мойта вятърна съдба…
Мойта вятърна съдба…
на Жоро
Когато тихичко притихна в теб,
сред мислите ти аз се разкроявам,
светът ми е докрай осъществен,
отново сред сестрите си изгрявам.
Обичаш ме наяве и в съня,
ръцете ми със своя пламък топлиш,
ти първи лъч си винаги в деня,
а в нощите със буйна страст ме мокриш.
Частица си от моята душа,
едно вълшебно място да се скрия,
подкрепяш ме дори и да сгреша,
от устните ти до насита пия.
Прегръщай мойта вятърна съдба,
бъди любим, защитник и ограда,
в суровите наземни правила,
ще оцелее общата ни клада.
Отново ще съм птица във небе,
а ти ще следваш моята посока,
не ще успее никой да ни спре,
да сбъднем светлината светлоока.
14.07.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
