Мойта вятърна съдба…
Мойта вятърна съдба…
на Жоро
Когато тихичко притихна в теб,
сред мислите ти аз се разкроявам,
светът ми е докрай осъществен,
отново сред сестрите си изгрявам.
Обичаш ме наяве и в съня,
ръцете ми със своя пламък топлиш,
ти първи лъч си винаги в деня,
а в нощите със буйна страст ме мокриш.
Частица си от моята душа,
едно вълшебно място да се скрия,
подкрепяш ме дори и да сгреша,
от устните ти до насита пия.
Прегръщай мойта вятърна съдба,
бъди любим, защитник и ограда,
в суровите наземни правила,
ще оцелее общата ни клада.
Отново ще съм птица във небе,
а ти ще следваш моята посока,
не ще успее никой да ни спре,
да сбъднем светлината светлоока.
14.07.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
