Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена.
Сънувам пролет. Нека лунатици.
Прославят зимата. С елха изкуствена.
Кръщавам в лавандулов сън звездици.
Онази без сърце съм. Взе го лятото.
И моля те, щурче! Недей ме бýди.
Докато вятър южен върне ятото.
И пръсне по тревата пеперуди.
© Надежда Ангелова Все права защищены