18.12.2018 г., 16:23 ч.

Молба 

  Поезия » Друга
558 11 20

Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.  

 

Онази без душа съм. И безчувствена.
Сънувам пролет. Нека лунатици.
Прославят зимата. С елха изкуствена.
Кръщавам в лавандулов сън звездици.

 

Онази без сърце съм. Взе го лятото.
И моля те, щурче! Недей ме бýди.
Докато вятър южен върне ятото.
И пръсне по тревата пеперуди.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??