11 сент. 2007 г., 18:19

Молба

615 0 0

Молба


Дъждовен ден, един от многото.

Опитвам се да сглобя мислите си,

Които като огромен пъзел седят пред мен.

Трудно е, особено, когато светът ти

Е само от два цвята – бяло и черно.

Старая се, не се предавам лесно.

Но независимо от всичко съм безсилна,

Нищо не мога да сторя за теб!

И въпреки това в чувство се зароди,

Нещо ме накара да се почувствам доволна.

Дали започнах да разбирам себе си?

Не ходи никъде, не си отивай!

Знам, все бягаш от емоциите си,

Но дай ми само още един шанс.

Дай ми възможност да докажа,

Че все пак от мен може да стане нещо.

Бягах от емоциите си, не бях готова,

Но какво ли трябва да сторя следващия път,

Ако те нямам теб, на който да разчитам?

Затова те моля да ми дадеш един последен шанс,

Шанс да докажа, че от мен нещо ще излезе,

Шанс да докажа любовта си към теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...