11.09.2007 г., 18:19

Молба

607 0 0

Молба


Дъждовен ден, един от многото.

Опитвам се да сглобя мислите си,

Които като огромен пъзел седят пред мен.

Трудно е, особено, когато светът ти

Е само от два цвята – бяло и черно.

Старая се, не се предавам лесно.

Но независимо от всичко съм безсилна,

Нищо не мога да сторя за теб!

И въпреки това в чувство се зароди,

Нещо ме накара да се почувствам доволна.

Дали започнах да разбирам себе си?

Не ходи никъде, не си отивай!

Знам, все бягаш от емоциите си,

Но дай ми само още един шанс.

Дай ми възможност да докажа,

Че все пак от мен може да стане нещо.

Бягах от емоциите си, не бях готова,

Но какво ли трябва да сторя следващия път,

Ако те нямам теб, на който да разчитам?

Затова те моля да ми дадеш един последен шанс,

Шанс да докажа, че от мен нещо ще излезе,

Шанс да докажа любовта си към теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...