Sep 11, 2007, 6:19 PM

Молба

  Poetry
608 0 0

Молба


Дъждовен ден, един от многото.

Опитвам се да сглобя мислите си,

Които като огромен пъзел седят пред мен.

Трудно е, особено, когато светът ти

Е само от два цвята – бяло и черно.

Старая се, не се предавам лесно.

Но независимо от всичко съм безсилна,

Нищо не мога да сторя за теб!

И въпреки това в чувство се зароди,

Нещо ме накара да се почувствам доволна.

Дали започнах да разбирам себе си?

Не ходи никъде, не си отивай!

Знам, все бягаш от емоциите си,

Но дай ми само още един шанс.

Дай ми възможност да докажа,

Че все пак от мен може да стане нещо.

Бягах от емоциите си, не бях готова,

Но какво ли трябва да сторя следващия път,

Ако те нямам теб, на който да разчитам?

Затова те моля да ми дадеш един последен шанс,

Шанс да докажа, че от мен нещо ще излезе,

Шанс да докажа любовта си към теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...