9 июл. 2017 г., 17:49

Молба за прошка

880 0 0

Пак вдъхновена от болката, която не ми спести отново.

Толкова ли е трудно да пазиш душата ми?

Колко пъти плачеща и молеща?!

Молба за прошка.

Аз дълбоко в себе си знам простила съм.

Но не мога да се предам пак в ръцете ти... раните ми все още кървят...

Отново в мен се блъскат всички възможни чувства и нямам мира...

Равнодушието ти ме поваля...

губя усмивката си, спокойствието си.

Щом молба за прошка е дошла... ПРОСТИ И ТИ!

Прости ината ми, той така лошо ми влияе...

Простих ти и аз.

Но отново да се сгуша в теб, не знам кога бих могла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилияна Джамбазова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...