9 июл. 2017 г., 17:49

Молба за прошка

886 0 0

Пак вдъхновена от болката, която не ми спести отново.

Толкова ли е трудно да пазиш душата ми?

Колко пъти плачеща и молеща?!

Молба за прошка.

Аз дълбоко в себе си знам простила съм.

Но не мога да се предам пак в ръцете ти... раните ми все още кървят...

Отново в мен се блъскат всички възможни чувства и нямам мира...

Равнодушието ти ме поваля...

губя усмивката си, спокойствието си.

Щом молба за прошка е дошла... ПРОСТИ И ТИ!

Прости ината ми, той така лошо ми влияе...

Простих ти и аз.

Но отново да се сгуша в теб, не знам кога бих могла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилияна Джамбазова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...