Пак вдъхновена от болката, която не ми спести отново.
Толкова ли е трудно да пазиш душата ми?
Колко пъти плачеща и молеща?!
Молба за прошка.
Аз дълбоко в себе си знам простила съм.
Но не мога да се предам пак в ръцете ти... раните ми все още кървят...
Отново в мен се блъскат всички възможни чувства и нямам мира...
Равнодушието ти ме поваля...
губя усмивката си, спокойствието си.
Щом молба за прошка е дошла... ПРОСТИ И ТИ!
Прости ината ми, той така лошо ми влияе...
Простих ти и аз. ...