Пак вдъхновена от болката, която не ми спести отново.

Толкова ли е трудно да пазиш душата ми?

Колко пъти плачеща и молеща?!

Молба за прошка.

Аз дълбоко в себе си знам простила съм.

Но не мога да се предам пак в ръцете ти... раните ми все още кървят...

Отново в мен се блъскат всички възможни чувства и нямам мира...

Равнодушието ти ме поваля...

губя усмивката си, спокойствието си.

Щом молба за прошка е дошла... ПРОСТИ И ТИ!

Прости ината ми, той така лошо ми влияе...

Простих ти и аз.

Но отново да се сгуша в теб, не знам кога бих могла.