9 сент. 2011 г., 00:07

Молитва 

  Поэзия » Философская
558 0 4

 

 

Идвам отново, Господи,

същата, рошава -

с гривата.

Отвъд лудостта е пошлото,

дива съм все още,

дива.

Още посоката следвам,

рехава и менлива.

Югът е все отсреща,

ръката ми не го стига.

Леко ще се изнижа -

тънка е моята диря.

Шапката невидимка

дали греховете ми скрива.

Ти повече знаеш

и виждаш -

тръните са премного.

Очите нямат насита,

словото е бездомно.

Лее се като вино,

пият го боси,

не жадни.

Само него закриляй.

Нали бе изначално...

 

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??