Молитва
Идвам отново, Господи,
същата, рошава -
с гривата.
Отвъд лудостта е пошлото,
дива съм все още,
дива.
Още посоката следвам,
рехава и менлива.
Югът е все отсреща,
ръката ми не го стига.
Леко ще се изнижа -
тънка е моята диря.
Шапката невидимка
дали греховете ми скрива.
Ти повече знаеш
и виждаш -
тръните са премного.
Очите нямат насита,
словото е бездомно.
Лее се като вино,
пият го боси,
не жадни.
Само него закриляй.
Нали бе изначално...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
