9.09.2011 г., 0:07 ч.

Молитва 

  Поезия » Философска
518 0 4

 

 

Идвам отново, Господи,

същата, рошава -

с гривата.

Отвъд лудостта е пошлото,

дива съм все още,

дива.

Още посоката следвам,

рехава и менлива.

Югът е все отсреща,

ръката ми не го стига.

Леко ще се изнижа -

тънка е моята диря.

Шапката невидимка

дали греховете ми скрива.

Ти повече знаеш

и виждаш -

тръните са премного.

Очите нямат насита,

словото е бездомно.

Лее се като вино,

пият го боси,

не жадни.

Само него закриляй.

Нали бе изначално...

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??