Молитва
Идвам отново, Господи,
същата, рошава -
с гривата.
Отвъд лудостта е пошлото,
дива съм все още,
дива.
Още посоката следвам,
рехава и менлива.
Югът е все отсреща,
ръката ми не го стига.
Леко ще се изнижа -
тънка е моята диря.
Шапката невидимка
дали греховете ми скрива.
Ти повече знаеш
и виждаш -
тръните са премного.
Очите нямат насита,
словото е бездомно.
Лее се като вино,
пият го боси,
не жадни.
Само него закриляй.
Нали бе изначално...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
