Идвам отново, Господи,
същата, рошава -
с гривата.
Отвъд лудостта е пошлото,
дива съм все още,
дива.
Още посоката следвам,
рехава и менлива.
Югът е все отсреща,
ръката ми не го стига.
Леко ще се изнижа -
тънка е моята диря.
Шапката невидимка
дали греховете ми скрива.
Ти повече знаеш
и виждаш -
тръните са премного.
Очите нямат насита,
словото е бездомно.
Лее се като вино,
пият го боси,
не жадни.
Само него закриляй.
Нали бе изначално...
© Христина Комаревска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
