Молитва

Sep 9, 2011, 12:07 AM

Poetry » Phylosophy

556 0 4

Идвам отново, Господи,

същата, рошава -

с гривата.

Отвъд лудостта е пошлото,

дива съм все още,

дива.

Още посоката следвам,

рехава и менлива.

Югът е все отсреща,

ръката ми не го стига.

Леко ще се изнижа -

тънка е моята диря.

Шапката невидимка

дали греховете ми скрива.

Ти повече знаеш

и виждаш -

тръните са премного.

Очите нямат насита,

словото е бездомно.

Лее се като вино,

пият го боси,

не жадни.

Само него закриляй.

Нали бе изначално...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bobibozhinova (Божидарка Божинова)

2012-09-07T23:58:35+03:00

Стих с откровеност до болка.Вълнуващ.
Avigeq (Аби Даби)

2011-09-09T10:48:46+03:00

Шапката невидимка

дали греховете ми скрива.

Ти повече знаеш

и виждаш -

тръните са премного.
Харесва ми!
Nelsan (Нели Вангелова)

2011-09-09T00:33:27+03:00

Да, и аз това си помислих, че при теб словото не е бездомно. Хареса ми, поздрави!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-09-09T00:08:11+03:00

не е бездомно