9 sept 2011, 0:07

Молитва

726 0 4

 

 

Идвам отново, Господи,

същата, рошава -

с гривата.

Отвъд лудостта е пошлото,

дива съм все още,

дива.

Още посоката следвам,

рехава и менлива.

Югът е все отсреща,

ръката ми не го стига.

Леко ще се изнижа -

тънка е моята диря.

Шапката невидимка

дали греховете ми скрива.

Ти повече знаеш

и виждаш -

тръните са премного.

Очите нямат насита,

словото е бездомно.

Лее се като вино,

пият го боси,

не жадни.

Само него закриляй.

Нали бе изначално...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...