пилигрим (Христина Комаревска) пилигрим (Христина Комаревска)
8 351
9 sept 2011, 0:07

Молитва

720 0 4

 

 

Идвам отново, Господи,

същата, рошава -

с гривата.

Отвъд лудостта е пошлото,

дива съм все още,

дива.

Още посоката следвам,

рехава и менлива.

Югът е все отсреща,

ръката ми не го стига.

Леко ще се изнижа -

тънка е моята диря.

Шапката невидимка

дали греховете ми скрива.

Ти повече знаеш

и виждаш -

тръните са премного.

Очите нямат насита,

словото е бездомно.

Лее се като вино,

пият го боси,

не жадни.

Само него закриляй.

Нали бе изначално...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0