24 авг. 2008 г., 17:17

Молитва 

  Поэзия
746 0 9

Макар да съм безумно грешен,

със разум слаб и крехка воля,

и неразбран, и даже смешен,

аз Господ-Богу тъй се моля:

 

Дари ме, Господи, навеки

със вяра в Твойта доброта,

да следвам светите пътеки

във лабиринта на света!

 

Безпомощен не ме оставяй

сред грях, порок и сред вина

и роба Свой Ти не забравяй

да гине в студ и тъмнина!

 

Огрей ме ярко със Светлика

на Витлеемската звезда

и виж духа ми, що Те вика,

да спАсиш грешната душа!

 

А ако в Своята премъдрост

с небесен гняв всесправедлив

накажеш мойта сляпа дързост,

аз ще съм  триждий по-щастлив.

 

Защото знам, чрез наказание

от гибел Ти ще ме опазиш.

Едничко мое Упование,

Ти не наказваш, ако мразиш. 

 

© Пламен Рашков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??