Aug 24, 2008, 5:17 PM

Молитва

  Poetry
999 0 9

Макар да съм безумно грешен,

със разум слаб и крехка воля,

и неразбран, и даже смешен,

аз Господ-Богу тъй се моля:

 

Дари ме, Господи, навеки

със вяра в Твойта доброта,

да следвам светите пътеки

във лабиринта на света!

 

Безпомощен не ме оставяй

сред грях, порок и сред вина

и роба Свой Ти не забравяй

да гине в студ и тъмнина!

 

Огрей ме ярко със Светлика

на Витлеемската звезда

и виж духа ми, що Те вика,

да спАсиш грешната душа!

 

А ако в Своята премъдрост

с небесен гняв всесправедлив

накажеш мойта сляпа дързост,

аз ще съм  триждий по-щастлив.

 

Защото знам, чрез наказание

от гибел Ти ще ме опазиш.

Едничко мое Упование,

Ти не наказваш, ако мразиш. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Рашков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...