Макар да съм безумно грешен,
със разум слаб и крехка воля,
и неразбран, и даже смешен,
аз Господ-Богу тъй се моля:
Дари ме, Господи, навеки
със вяра в Твойта доброта,
да следвам светите пътеки
във лабиринта на света!
Безпомощен не ме оставяй
сред грях, порок и сред вина
и роба Свой Ти не забравяй
да гине в студ и тъмнина!
Огрей ме ярко със Светлика
на Витлеемската звезда
и виж духа ми, що Те вика,
да спАсиш грешната душа!
А ако в Своята премъдрост
с небесен гняв всесправедлив
накажеш мойта сляпа дързост,
аз ще съм триждий по-щастлив.
Защото знам, чрез наказание
от гибел Ти ще ме опазиш.
Едничко мое Упование,
Ти не наказваш, ако мразиш.
© Пламен Рашков Всички права запазени
Прекрасно е!!!