24.08.2008 г., 17:17

Молитва

998 0 9

Макар да съм безумно грешен,

със разум слаб и крехка воля,

и неразбран, и даже смешен,

аз Господ-Богу тъй се моля:

 

Дари ме, Господи, навеки

със вяра в Твойта доброта,

да следвам светите пътеки

във лабиринта на света!

 

Безпомощен не ме оставяй

сред грях, порок и сред вина

и роба Свой Ти не забравяй

да гине в студ и тъмнина!

 

Огрей ме ярко със Светлика

на Витлеемската звезда

и виж духа ми, що Те вика,

да спАсиш грешната душа!

 

А ако в Своята премъдрост

с небесен гняв всесправедлив

накажеш мойта сляпа дързост,

аз ще съм  триждий по-щастлив.

 

Защото знам, чрез наказание

от гибел Ти ще ме опазиш.

Едничко мое Упование,

Ти не наказваш, ако мразиш. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...