13 мар. 2021 г., 08:38

Молитва

1K 3 5

Прости ми, че още съм

яд, натрупан в рогата

и будят ме нощите

с мисълта за разплата.

Научи ме да тичам

по ръба на сарказма

и през думи прилични

своя мир да опазвам.

Рисувай ми вятър

по размах пеперуден -

нежно гняв да отмятам,

без души да обруля.

Ако в мене те има,

забрави за рогата!

С капка благост дари ме...

да съм пръст благодатна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писано със сърцето, хареса ми, особено финала! Поздрав,!
  • Младен, Павли, Миг, бладодаря ви за подкрепата! За мен е чест!
  • Колко красиво умее да моли душата, как да не Я изпълва Светлината!
  • Бъди!
  • "С капка благост дари ме...
    да съм пръст благодатна."

    Каква по-хубава молитва от това и същевременно финал на един молитвен стих.
    Много ми хареса стихотворението ти, Калина - лиричен, докосващ и смислен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...