Прости ми, че още съм
яд, натрупан в рогата
и будят ме нощите
с мисълта за разплата.
Научи ме да тичам
по ръба на сарказма
и през думи прилични
своя мир да опазвам.
Рисувай ми вятър
по размах пеперуден -
нежно гняв да отмятам,
без души да обруля.
Ако в мене те има,
забрави за рогата!
С капка благост дари ме...
да съм пръст благодатна.
© Калина калина Все права защищены