13 мар. 2021 г., 08:38

Молитва

1K 3 5

Прости ми, че още съм

яд, натрупан в рогата

и будят ме нощите

с мисълта за разплата.

Научи ме да тичам

по ръба на сарказма

и през думи прилични

своя мир да опазвам.

Рисувай ми вятър

по размах пеперуден -

нежно гняв да отмятам,

без души да обруля.

Ако в мене те има,

забрави за рогата!

С капка благост дари ме...

да съм пръст благодатна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писано със сърцето, хареса ми, особено финала! Поздрав,!
  • Младен, Павли, Миг, бладодаря ви за подкрепата! За мен е чест!
  • Колко красиво умее да моли душата, как да не Я изпълва Светлината!
  • Бъди!
  • "С капка благост дари ме...
    да съм пръст благодатна."

    Каква по-хубава молитва от това и същевременно финал на един молитвен стих.
    Много ми хареса стихотворението ти, Калина - лиричен, докосващ и смислен!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...