13.03.2021 г., 8:38

Молитва

1K 3 5

Прости ми, че още съм

яд, натрупан в рогата

и будят ме нощите

с мисълта за разплата.

Научи ме да тичам

по ръба на сарказма

и през думи прилични

своя мир да опазвам.

Рисувай ми вятър

по размах пеперуден -

нежно гняв да отмятам,

без души да обруля.

Ако в мене те има,

забрави за рогата!

С капка благост дари ме...

да съм пръст благодатна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писано със сърцето, хареса ми, особено финала! Поздрав,!
  • Младен, Павли, Миг, бладодаря ви за подкрепата! За мен е чест!
  • Колко красиво умее да моли душата, как да не Я изпълва Светлината!
  • Бъди!
  • "С капка благост дари ме...
    да съм пръст благодатна."

    Каква по-хубава молитва от това и същевременно финал на един молитвен стих.
    Много ми хареса стихотворението ти, Калина - лиричен, докосващ и смислен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...