13.03.2021 г., 8:38

Молитва

1K 3 5

Прости ми, че още съм

яд, натрупан в рогата

и будят ме нощите

с мисълта за разплата.

Научи ме да тичам

по ръба на сарказма

и през думи прилични

своя мир да опазвам.

Рисувай ми вятър

по размах пеперуден -

нежно гняв да отмятам,

без души да обруля.

Ако в мене те има,

забрави за рогата!

С капка благост дари ме...

да съм пръст благодатна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писано със сърцето, хареса ми, особено финала! Поздрав,!
  • Младен, Павли, Миг, бладодаря ви за подкрепата! За мен е чест!
  • Колко красиво умее да моли душата, как да не Я изпълва Светлината!
  • Бъди!
  • "С капка благост дари ме...
    да съм пръст благодатна."

    Каква по-хубава молитва от това и същевременно финал на един молитвен стих.
    Много ми хареса стихотворението ти, Калина - лиричен, докосващ и смислен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....