7 дек. 2015 г., 23:47

Молитвата на неверника

1.7K 0 11

Молитвата на неверника

 

Напсувах просяка наум.
Хитрец! Със мен ще си играе!
В метрото беше без бастун
и как се скри от полицая!

 

Сега пред църквата виси...
А вътре - пълно. Две икони-
отдясно, Боже, Твоят син,
отляво - скръбната Мадона.

 

Пред тях - наведени глави,
а аз - като пирон на прага.
Неверник, Отче наш, съм жив!
Смъртта на брат ми тук ме вкара!

 

Но, докатó снаха ми с плач
раздава жито и нарича,
аз искам да те питам как
един Христос на Теб прилича?

 

Щом всички Твои сме чеда,
по образ Твой, на Теб подобни,
на майка си ли, за беда
се метнахме? Кажи ми, Боже!

 

Как ни зачена тя? Във сън,
от който Ти измисли Рая,
или, както хитрецът вън,
с фалшива маска те омая?

 

Мълчиш отгоре... Значи - да!
И все така минават дните -
към Теб - с молитви във беда,
към наш'та майка - със псувните...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ви благодаря!
  • Вълнуващо! Кара те да се замислиш. Дава ти да го почувстваш.
    Поздрави!
  • Хубаво стихотворение! Грабна ме!
  • Животът- наниз от разочарования...
    Въпросите без отговор умират
    върху ръба на устните зададени,
    нечути, неразбрани, негримирани.
    Единствен Господ отговора знае,
    но чака мълчаливо и с усмивка
    да вземе прошка сития от гладния
    и жертвата да опрости убиеца...
    Да седнат вълк до агне на трапезата
    и политици да даряват сетни ризи...
    Но аз повярвах на словата на неверника
    приех ги и с възхита аплодирам!
  • Браво и от мен!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...