Молитвата на неверника
Напсувах просяка наум.
Хитрец! Със мен ще си играе!
В метрото беше без бастун
и как се скри от полицая!
Сега пред църквата виси...
А вътре - пълно. Две икони-
отдясно, Боже, Твоят син,
отляво - скръбната Мадона.
Пред тях - наведени глави,
а аз - като пирон на прага.
Неверник, Отче наш, съм жив!
Смъртта на брат ми тук ме вкара!
Но, докатó снаха ми с плач
раздава жито и нарича,
аз искам да те питам как
един Христос на Теб прилича?
Щом всички Твои сме чеда,
по образ Твой, на Теб подобни,
на майка си ли, за беда
се метнахме? Кажи ми, Боже!
Как ни зачена тя? Във сън,
от който Ти измисли Рая,
или, както хитрецът вън,
с фалшива маска те омая?
Мълчиш отгоре... Значи - да!
И все така минават дните -
към Теб - с молитви във беда,
към наш'та майка - със псувните...
© Петя Божилова Всички права запазени