Моля те

Тя стои и мрачно в мен се взира,
Времето като река извира,
тичат, бягат белите вълни,
крещят в омара бледите сълзи.

Защо останах в мрачния ти ум?
Къде се губят годините?
Защо, кажи ми, неуловими призрако,
защо избледняха картините?

Остави ме! Не искам да чувам гласа ти!
Забрави ме! Лист по лист късам историята,
аз те моля – обърни се, върви си!
Заглуши я – отнеси на душата мелодията!

26.02.2015