Aug 29, 2015, 7:07 PM

Моля те

  Poetry » Love
592 0 0

Тя стои и мрачно в мен се взира,
Времето като река извира,
тичат, бягат белите вълни,
крещят в омара бледите сълзи.

Защо останах в мрачния ти ум?
Къде се губят годините?
Защо, кажи ми, неуловими призрако,
защо избледняха картините?

Остави ме! Не искам да чувам гласа ти!
Забрави ме! Лист по лист късам историята,
аз те моля – обърни се, върви си!
Заглуши я – отнеси на душата мелодията!

26.02.2015   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...