13 авг. 2007 г., 08:07

Момчето със сините очи

1.9K 0 2

          Обичам до полуда момчето със сините очи!
          За мен е всичко, най-добър приятел дори!
          С него розов е сивият ден, озаряват сърцето
          ми хиляди мечти! Но на друга той принадлежи!
          За болките си с нея ми говори, а с това отваря
          нови рани!
          Обича я искрено, зная! Никога няма чувствата си
          да му призная! Момчето със сините очи все повече
          обичам, искам го за мене и боли!
          Момчето със сините очи е толкова безгрижно и
          добро! Toй за мене е магия! Но всичко аз продължавам
          да крия!
          Обичта си не показвам - много скъпо струва ми това!
          В очите ми блести сълза, а сините очи ме гледат
          с толкова топлина! Да го забравя е невъзножно!
          Той тук е, край мен! Обгръща ме с въздуха,
          в мислите ми песента от нашият танц звучи!
          Момчето със сините очи остава си последната
          любов! Нека всичко тайно той да не разбере!
          Предпочитам някой ден да е с мен груб и жесток,
          отколкото да знае за любовта ми и да не ме
          погледне до гроб!
          Безумно аз обичам момчето със сините очи, но
          на друга той принадлежи!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...