Момент като вечност
Минава леко притеснена
с поглед, зареян в земята
- не мисли къде е в момента
и тъжно косите от раменете
си отмята.
Върви сама и мисли
за нещо,
върви и не знае
къде да открие това,
което желае.
Минава леко притеснена
и от гняв зарад
тегобите зачервена...
Минава и покрай него
- с поглед зареян в земята,
но този път косите
от раменете си не отмята!
Като камък сърцето
в нея застива,
а погледът в очите му
сини предели
пред себе си открива.
Скала безмълвна става тя,
губи се изведнъж
нейната красота.
И забравя отново коя е
и откъде е дошла
- моментът застива
и продължава във вечността...
Минава покрай него
- той пак я отминава,
а тя продължава
безмълвна да остава.
© Цветослава Младенова Все права защищены