19 февр. 2010 г., 16:30

Момент като вечност

1.1K 0 0

 

Момент като вечност

 

 

Минава леко притеснена

с поглед, зареян в земята

- не мисли къде е в момента

и тъжно косите от раменете

си отмята.

Върви сама и мисли

за нещо,

върви и не знае

къде да открие това,

което желае.

Минава леко притеснена

и от гняв зарад

тегобите зачервена...

Минава и покрай него

- с поглед зареян в земята,

но този път косите

от раменете си не отмята!

Като камък сърцето

в нея застива,

а погледът в очите му

сини предели

пред себе си открива.

Скала безмълвна става тя,

губи се изведнъж

нейната красота.

И забравя отново коя е

и откъде е дошла

- моментът застива

и продължава във вечността...

Минава покрай него

- той пак я отминава,

а тя продължава

безмълвна да остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветослава Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...