Момент като вечност

Минава леко притеснена

с поглед, зареян в земята

- не мисли къде е в момента

и тъжно косите от раменете

си отмята.

Върви сама и мисли

за нещо,

върви и не знае

къде да открие това,

което желае.

Минава леко притеснена

и от гняв зарад

тегобите зачервена...

Минава и покрай него

- с поглед зареян в земята,

но този път косите

от раменете си не отмята!

Като камък сърцето

в нея застива,

а погледът в очите му

сини предели

пред себе си открива.

Скала безмълвна става тя,

губи се изведнъж

нейната красота.

И забравя отново коя е

и откъде е дошла

- моментът застива

и продължава във вечността...

Минава покрай него

- той пак я отминава,

а тя продължава

безмълвна да остава.