19.02.2010 г., 16:30

Момент като вечност

1.1K 0 0

 

Момент като вечност

 

 

Минава леко притеснена

с поглед, зареян в земята

- не мисли къде е в момента

и тъжно косите от раменете

си отмята.

Върви сама и мисли

за нещо,

върви и не знае

къде да открие това,

което желае.

Минава леко притеснена

и от гняв зарад

тегобите зачервена...

Минава и покрай него

- с поглед зареян в земята,

но този път косите

от раменете си не отмята!

Като камък сърцето

в нея застива,

а погледът в очите му

сини предели

пред себе си открива.

Скала безмълвна става тя,

губи се изведнъж

нейната красота.

И забравя отново коя е

и откъде е дошла

- моментът застива

и продължава във вечността...

Минава покрай него

- той пак я отминава,

а тя продължава

безмълвна да остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...