5 авг. 2008 г., 14:50

Момент на слабост

690 0 6

 

 

 

Искам в черно да съм облечена.

Искам да бъда отново сама.

Искам да виждам отново лицето ти,

да те докосвам и да не спя.

Искам живота да е различен,

да съм способна да бъда това,

в което някога вярвах: че

ще успея да променя и света.

Искам да виждам усмивки

и да вярвам, че това не е сън.

И да вярвам, но не мога,

искам да бъда, но не съм.

Затова, че някога вярвах,

а живота ме бавно разби.

 

 

Ех, Живот, коварен си

и разбиваш детските мечти.

 

 

 

29.06.2008 година

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...