5 авг. 2008 г., 14:50

Момент на слабост

693 0 6

 

 

 

Искам в черно да съм облечена.

Искам да бъда отново сама.

Искам да виждам отново лицето ти,

да те докосвам и да не спя.

Искам живота да е различен,

да съм способна да бъда това,

в което някога вярвах: че

ще успея да променя и света.

Искам да виждам усмивки

и да вярвам, че това не е сън.

И да вярвам, но не мога,

искам да бъда, но не съм.

Затова, че някога вярвах,

а живота ме бавно разби.

 

 

Ех, Живот, коварен си

и разбиваш детските мечти.

 

 

 

29.06.2008 година

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....