5.08.2008 г., 14:50

Момент на слабост

685 0 6

 

 

 

Искам в черно да съм облечена.

Искам да бъда отново сама.

Искам да виждам отново лицето ти,

да те докосвам и да не спя.

Искам живота да е различен,

да съм способна да бъда това,

в което някога вярвах: че

ще успея да променя и света.

Искам да виждам усмивки

и да вярвам, че това не е сън.

И да вярвам, но не мога,

искам да бъда, но не съм.

Затова, че някога вярвах,

а живота ме бавно разби.

 

 

Ех, Живот, коварен си

и разбиваш детските мечти.

 

 

 

29.06.2008 година

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...