Момент на слабост
Искам в черно да съм облечена.
Искам да бъда отново сама.
Искам да виждам отново лицето ти,
да те докосвам и да не спя.
Искам живота да е различен,
да съм способна да бъда това,
в което някога вярвах: че
ще успея да променя и света.
Искам да виждам усмивки
и да вярвам, че това не е сън.
И да вярвам, но не мога,
искам да бъда, но не съм.
Затова, че някога вярвах,
а живота ме бавно разби.
Ех, Живот, коварен си
и разбиваш детските мечти.
29.06.2008 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
Не се отказвай
