По-тъжен съм от краставо магаре,
което няма где да се почеше.
Утеха търся в вечните цигари
и със това на себе си съм смешен.
Отдавна толкова не е боляло,
но ще отмине, не е на умиране.
Сърцето да Обича не е спряло
и жив съм щом и в нея има ме!
И все пак толкова е тежко,
че думите се късат неродени.
Но да се страда, казват, е човешко,
и истина е, дявол да го вземе! ...