В малката изоставена колибка,
На масата свежо стоеше букет от цветя.
Вазата леко пукната
Някак гордо приютяваше таз момина сълза.
Малко и уж простичко цвете,
Но сякаш навяваше тъга.
И вътре кънтеше още смях на дете,
Докато навън се бе вече спуснала мъгла.
Тръгнах да бягам за вкъщи,
Но сълзи напълниха моите очи.
И споменът бързо ме върна
Там, където прах покриваше едни забравени мечти. ...