plama4e3 (P.D.)
9 55
3.05.2014 г., 2:26 ч.

Момина сълза 

  Поезия » Друга
754 0 4

В малката изоставена колибка,

На масата свежо стоеше букет от цветя.

Вазата леко пукната

Някак гордо приютяваше таз момина сълза.

Малко и уж простичко цвете,

Но сякаш навяваше тъга.

И вътре кънтеше още смях на дете,

Докато навън се бе вече спуснала мъгла.

 

Тръгнах да бягам за вкъщи,

Но сълзи напълниха моите очи.

И споменът бързо ме върна

Там, където прах покриваше едни забравени мечти.

 

Години бяха минали

И всички си бяха вече заминали.

Младостта бе отминала

И самотата ме бе застигнала...

***

Събудих се рязко, препотена

Всичко било е на сън.

Станах и дръпнах тъмната завеса

Да видя какво става навън.

А там до малката пътечка – дете

Събира в ръчичка цвете-две.

Погледна ме с усмивка, протягащо ръка

А в нея – букет от момина сълза.

© P.D. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??