Момина сълза
В малката изоставена колибка,
На масата свежо стоеше букет от цветя.
Вазата леко пукната
Някак гордо приютяваше таз момина сълза.
Малко и уж простичко цвете,
Но сякаш навяваше тъга.
И вътре кънтеше още смях на дете,
Докато навън се бе вече спуснала мъгла.
Тръгнах да бягам за вкъщи,
Но сълзи напълниха моите очи.
И споменът бързо ме върна
Там, където прах покриваше едни забравени мечти.
Години бяха минали
И всички си бяха вече заминали.
Младостта бе отминала
И самотата ме бе застигнала...
***
Събудих се рязко, препотена
Всичко било е на сън.
Станах и дръпнах тъмната завеса
Да видя какво става навън.
А там до малката пътечка – дете
Събира в ръчичка цвете-две.
Погледна ме с усмивка, протягащо ръка
А в нея – букет от момина сълза.
© P.D. All rights reserved.
Много хубаво..
