21 авг. 2008 г., 10:23
В несънуваните нощи връщат ме очи.
Ръце, раздавали на всеки топлина.
И с шепота на обич разпилявани,
сега са само спомен от предишни дни.
Завързани криле, познали полета на птици.
Във облаци рисували разлистени гори.
И в песента на славея възпяли изгреви,
натрапчиво ще ми напомнят,
че щастливи сме били.
От много думи и неистини изказани.
В душата ми забиват се отровните стрели.
А колко малко трябва да сме влюбени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация