27 апр. 2011 г., 18:55

Монолог без грим

887 0 9

Няма за мен споделена любов,

няма залък, отчекнат безплатно,

няма аса във хазарта-живот,

миг пропилян - плащам стократно.

 

Нямам кумир, нито призрачен идол,

все ми е тая на кого ще приличам,

знам, че имам във пазвата книга,

Библия, не - буквар окъсани стихове.

 

Пет лева имам - протрити

в джоба на якето скъсано,

под очите - грим неизтрит

от роля фасулска и къса.

 

Няма сега да ви лъжа: звездите са мои -

нямам дори песъчинка от звездния прах,

нямам луната, небето, само билет - за надолу -

купих го, щом се родих, после - просто живях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...