27 апр. 2011 г., 18:55

Монолог без грим

885 0 9

Няма за мен споделена любов,

няма залък, отчекнат безплатно,

няма аса във хазарта-живот,

миг пропилян - плащам стократно.

 

Нямам кумир, нито призрачен идол,

все ми е тая на кого ще приличам,

знам, че имам във пазвата книга,

Библия, не - буквар окъсани стихове.

 

Пет лева имам - протрити

в джоба на якето скъсано,

под очите - грим неизтрит

от роля фасулска и къса.

 

Няма сега да ви лъжа: звездите са мои -

нямам дори песъчинка от звездния прах,

нямам луната, небето, само билет - за надолу -

купих го, щом се родих, после - просто живях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...