Монолог без грим
Няма за мен споделена любов,
няма залък, отчекнат безплатно,
няма аса във хазарта-живот,
миг пропилян - плащам стократно.
Нямам кумир, нито призрачен идол,
все ми е тая на кого ще приличам,
знам, че имам във пазвата книга,
Библия, не - буквар окъсани стихове.
Пет лева имам - протрити
в джоба на якето скъсано,
под очите - грим неизтрит
от роля фасулска и къса.
Няма сега да ви лъжа: звездите са мои -
нямам дори песъчинка от звездния прах,
нямам луната, небето, само билет - за надолу -
купих го, щом се родих, после - просто живях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
