Колко устни по моето тяло бродираха
не шевици с цветя, а животи окъсани,
посинели вини пред очите ми още умират
и оставят сълзи овдовели кротко за тях да се кръстят.
Колко усмивки - девствено тихи,
с целувка овалите мои взривяваха,
неравноделно и цветно завихряха ритъма
на сърцето, което от ери в нищо не вярва.
Колко влюбени длани превръщаха
моята кожа в пеперудено пасбище,
всяка ранена луна все при мен се завръщаше
да извая деня ù самотен в цвят омаен и празничен. ...