28 дек. 2011 г., 13:33

Монолог на едно сърце 

  Поэзия » Другая
1008 0 6
МОНОЛОГ НА ЕДНО СЪРЦЕ
Беше време, когато бях осмият цвят на дъгата,
къпех себе си в младост, четяха ми за Буратино...
По-различен сякаш беше мирисът на красотата
и не знаех какъв е вкусът на коварното вино...
Беше време, когато Луната мечтите бродираше
и усмивки свенливи се гонеха по тротоара...
А на прага ми никой скиталец безумен не спираше.
Нямаше го стиха за онази, Самотната гара*.
Беше време, в което туптях си ей тъй, непринудено...
И нанизвах по дните си светло-лилави мъниста.
Но един ден се случи! И сякаш за пръв път събудено ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Все права защищены

Предложения
: ??:??