Avis (Павлина Соколова)
362 968
28.12.2011 г., 13:33 ч.

Монолог на едно сърце 

  Поезия » Друга
908 0 6

МОНОЛОГ НА ЕДНО СЪРЦЕ


Беше време, когато бях осмият цвят на дъгата,
къпех себе си в младост, четяха ми за Буратино...
По-различен сякаш беше мирисът на красотата
и не знаех какъв е вкусът на коварното вино...

Беше време, когато Луната мечтите бродираше
и усмивки свенливи се гонеха по тротоара...
А на прага ми никой скиталец безумен не спираше.
Нямаше го стиха за онази, Самотната гара*.

Беше време, в което туптях си ей тъй, непринудено...
И нанизвах по дните си светло-лилави мъниста.
Но един ден се случи! И сякаш за пръв път събудено
ме прониза стрела! Уж една, а болеше за триста!

И макар да болеше ме... беше красиво, спонтанно, 
сякаш нишка невидима теглеше мене натам -
към различното чувство, така непознато и странно...
И приех го аз в себе си, името му без да знам.

Този порив за миг в мен спокойния Свят преобърна.
Всяка фибра за него подвластно-покорна трептеше...
И макар че в мишена това чувство мене превърна,
само Бог е свидетел животът във мен как кипеше...

Беше толкоз отдавна... Но чух днес да шепнат цветята,
че е тръгнало странното чувство отново на лов!
И се чудя дали пък... ей тъй, на шега на Съдбата,
ще усетя отново стрела... напоена с Любов?...


Павлина Соколова


П.С. - Вдъхновителка за този стих е Cezonia с нейния "Монолог на една чаша червено вино" :)
28.03.2011 г.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??