krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
3 июл. 2013 г., 21:50

Монолог на крайпътния камък 

  Поэзия » Другая
623 0 8

Разбери ме, невръстна пресечко на моя път!

Не флиртувай със мен,

моля те, не флиртувай!

Отдавна, много отдавна загърбих греха -

като котва забих го във залива,

в най-дълбокото - да не изплува...

 

В моите крачки по неравния калдъръм -

място няма за твоите токчета

капризни и остри.

За теб - аз съм чичко.

Дори баща бих могъл да съм...

Не виждаш ли? -

И погледът, и усмивката са износени.

 

Ако искаш - младостта си на заем ми дай -

не за ден, не за два -

само до лятото...

Ще я пазя, разбира се,

и в последния ден на май

ще ти я върна -

уморена и тръпнеща

от сънища златни.

 

Яхни я тогава - щом поеме си дъх.

Остави свободни юздите -

нека сама те води!

Всяка младост има посока

и търси своя си път...

А аз - съм крайпътен камък,

в който

за миг се препъна...



© Красимир Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??