Монолог на крайпътния камък
Разбери ме, невръстна пресечко на моя път!
Не флиртувай със мен,
моля те, не флиртувай!
Отдавна, много отдавна загърбих греха -
като котва забих го във залива,
в най-дълбокото - да не изплува...
В моите крачки по неравния калдъръм -
място няма за твоите токчета
капризни и остри.
За теб - аз съм чичко.
Дори баща бих могъл да съм...
Не виждаш ли? -
И погледът, и усмивката са износени.
Ако искаш - младостта си на заем ми дай -
не за ден, не за два -
само до лятото...
Ще я пазя, разбира се,
и в последния ден на май
ще ти я върна -
уморена и тръпнеща
от сънища златни.
Яхни я тогава - щом поеме си дъх.
Остави свободни юздите -
нека сама те води!
Всяка младост има посока
и търси своя си път...
А аз - съм крайпътен камък,
в който
за миг се препъна...
© Красимир Чернев All rights reserved.
