Писмо до баща ми!
Тате, аз съм добре, пораснах ...
И брада ми поникна вече.
Взех сам да да изкарвам насъщния
и храня огнището, което ми завеща,
но Тате, мама много остаря.
От както за последен път те видя
виждам в очите ѝ самота.
Тате, трудно ми е – любов ме гони,
мисля. И залъка мисля, а когато
погледна мама и сещам за нея – смъртта.
Пуста е някак бащината къща.
Не ми липсваш много,
само сутрин преди работа и като се прибирам.
Тогава ме връхлетява мисълта и сърцето ми... не питай.
Кучето го храня. Не ни мисли Тате.
Пак ще ти пиша, надявам се да си добре.
/ Твоят син/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Султан Ангелов - DESTUR Все права защищены
