28.01.2017 г., 16:41 ч.

Писмо до баща ми! 

  Поезия » Свободен стих, Друга
753 2 3

Тате, аз съм добре, пораснах ...

И брада ми поникна вече.

Взех сам да да изкарвам насъщния

и храня огнището, което ми завеща,

но Тате, мама много остаря.

От както за последен път те видя

виждам в очите ѝ самота.

Тате, трудно ми е – любов ме гони,
мисля. И залъка мисля, а когато 

погледна мама и сещам за нея – смъртта.

Пуста е някак бащината къща.

Не ми липсваш много,
само сутрин преди работа и като се прибирам.

Тогава ме връхлетява мисълта и сърцето ми... не питай.

Кучето го храня. Не ни мисли Тате. 

Пак ще ти пиша, надявам се да си добре.

              / Твоят син/

 

 

© Султан Ангелов - DESTUR Всички права запазени

Почти четири години, без бащината подкрепа, без бащино рамо и бащина любов. 

Няма категория, която да описва този монолог, ако имах възможност да добавя категория, тя би била " Тате липсваш ми"

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??