16 июн. 2013 г., 22:50

Монолог с Любовта 

  Поэзия
806 0 14

---



Ето, пак си дошла — непоканена,
в тежки бягства петите охлузила —
и ще трябва отново да храня
със кръвта си фалшивите музи.

Но, уви! Днес е време диетно,
погледни ме — до капка изпита!
Всяко чувство превърнах във клетва
и в молитви към лунните пити.

Непрочетена, празна — до страшно!
Ти нали си препълни дисагите —
с малки кръпки сърца, спомен прашен,
от конеца на Клото — зигзагите...

Не приемам от днес без покана.
Яхвай — зла — ветровете проклети!
Утре даже без теб да остана,
ще си бъда и дом, и небето...

 

 

---

 

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??